София Владимирова: Големите медии трябва да бъдат повече наказвани, защото влияят върху много хора
- Вместо политиците да си броят гласовете след избори, да си ги представят като живи хора, които възприемат буквално начина, по който те говорят и по който се държат, казва бившата председателка на СЕМ, която в момента е медиатор
- Езикът на омразата минава основно през депутатите, но СЕМ не може да го регулира
- Българинът все още има закостеняло разбиране за медиацията. Много по-удобно е да ти метнат едни карти таро
- След като години наред се занимавахте с регулацията на медиите в Съвета за електронни медии, днес вече сте медиатор. Какво означава това, г-жо Владимирова, какво ще правите?
- Моят път към медиацията всъщност е много кратък, защото още докато бях член на СЕМ и негов председател, много често се чуваше в публичното пространство как съветът трябва да бъде медиатор. Особено се повдигна този въпрос, когато възникна конфликтът между БНР и “Музикаутор”.
След като излязох от състава на СЕМ, интересът ми към работа, свързана с това да се разреши конфликт между хората, продължи. Ако нещо съм научила от дългия си опит в медиите, които са една конфликтна зона, конфликтът често е неизбежен. Колкото и да се съпротивляваме, защото никой от нас не се чувства уютно в състояние на конфликт - има уязвени интереси, уязвено его, самочувствие, много рядко може да го избегнем. И когато сме в него, по-скоро може да помислим дали е нужно да го избегнем, защото той може да доведе до много позитивно развитие на ситуацията.
За себе си прецених, че това много би ми подхождало, защото вече съм с натрупан житейски опит, минала съм през доста конфликтни ситуации. Потърсих възможности, запознах се с нормативната база какво е необходимо да направя, изкарах съответния курс, подадох си документите и от близо месец съм вписан медиатор в регистъра към Министерството на правосъдието.
- Може ли да бъдете медиатор между институции? Партиите търсят ли медиация?
- Ако медиатор реши конфликта между партиите, те може и да изчезнат. При тях е едно постоянно състояние на конфликт, което по някакъв начин ги храни. Партиите не си дават сметка, че този конфликт, който подклаждат помежду си и смятат за важен, защото така твърдите им електорати ги припознават, всъщност дава много дълбоки проблеми вътре в обществото. Хората се чувстват насърчени да влизат в конфликт във всяка ситуация. Виждаш конфликта като начин на живот, а той е извънредна ситуация, която те поставя под стрес за много дълъг период от време.
Когато смяташ, че е нормално да живееш в ситуация на конфликт, виждаме какво става по улиците, как се шофира, какво е по светофарите, от какво нищо стават проблеми. Това означава, че за хората започва да става нормално да решават всяка житейска ситуация през конфликта.
- Какво е решението?
- Да се дава друг пример. Всеки път, когато имаше отчет на СЕМ в парламента, депутатите бяха много загрижени и остро критикуваха регулатора, че не се прави нищо за езика на омразата. Тогава се опитвах деликатно да кажа, но сега ще го кажа пряко, че езикът на омразата минава основно........
© 24 Часа
visit website