"Какво толкова се случи на 11 септември 2001 г.?"

Това е въпрос, който няма да чуете в Америка. Не и отвъд "пърформанса" на изгряващ комик от Ню Йорк, решил да шашардиса своите фенове.

След като зададе провокативния въпрос, циникът ще направи пауза, ще втренчи поглед в зрител на първите редове и ще продължи с налудничавите си размисли ("Не, сериозно питам, търся едни приятели от Саудитска Арабия, които сякаш се изпариха на този ден. А така искаха да разгледат Кулите близнаци…").

Това е стандартен пример за "шоков хумор" (shock humor). Представя ни се идея, която влиза във фронтален сблъсък с възприятието ни за света. Мозъците ни решително конфронтират дисонанса... преди да осъзнаят абсурдността на ситуацията. Смехът изригва от разлома между устойчивата ни нагласа и оригиналната глупост на шегаджията.

"11 септември" е благодатна почва за "шоков хумор" (пример с безсмъртния Норм Макдоналд), тъй като Америка все още не е преодоляла психологическата травма от най-голямата терористична атака в своята история. "Никога не забравяйте" (Never forget) е слоган, който често придружава споменаването на датата при ежедневното общуване и в медийното отразяване на годишнините от събитието.

По друг начин стоят нещата с "6 януари".

Ако днес комик опита да се гъбарка пред представителна извадка на американското общество, но вместо за "приятели от Саудитска Арабия", попита "Какво толкова се случи на 6 януари 2021 г.", половината зрители ще кимнат утвърдително и ще си помислят:

"Да, наистина - какво толкова се случи?"

Защо "11 септември" предизвиква по-силни емоции от "6........

© Клуб Z