Има много хора, които не са ходили скоро на избори и очакват да бъдат мобилизирани

Българското общество смята, че всички партии са за наказание

Чака ни агресивна кампания заради разделенията в политическите партии. Според социолога Евелина Славкова тя ще бъде агресивна може би дори не толкова между партиите, колкото вътре в тях. ГЕРБ най-вероятно ще запази първата си позиция. Голяма част от електората на ДПС ще припознае Доган като свой лидер, но трябва да се има предвид, че има едно поколение от млади хора, които в крайна сметка са социализирани с присъствието на Пеевски, тоест те възприемат, че той е ДПС. Ще бъде много трудно да се отсее колко той ще успее да отцепи от ДПС и да привлече към себе си. Всеки ще намери стандартно своя враг, срещу когото ще се позиционира и ще говори политически.

- Г-жо Славкова, очертават се едни по-различни избори. Борбата е не само между партиите и в самите тях. От най-стабилната партии през последните над 30 години сега е трудно да се прогнозира какво става в ДПС. Какви са Вашите очаквания като развитие по тази най-актуална политическа тема?
- Това, че толкова пъти вече отидохме на избори всъщност показва не само в рамките на ДПС, но и на останалите политически партии, че е трудно да се издържи това напрежение на непрекъснати избори, което води и до пропукване в самите формации. Видяхме го и в ДПС, където причините са по-скоро от друго естество, видяхме го и в БСП, и в ПП-ДБ, които казват „ще се явим заедно, но може да ни бъде за последен път, ще мислим в какъв формат и как ще си редим листите“. При повечето политически партии, с които по един или друг начин сме свикнали в последните години, има някакви пропуквания, някакво напрежения, които са не толкова от елементарно естество и след една седмица вече няма да имат особено значение. По отношение на актуалната тема около ДПС, която в крайна сметка има и някакво развитие, ако можем да го наречем така, това което видяхме като решение в летните сараи и след събранието на ЦОБ, трябва да имаме предвид че има много детайли в самия устав на ДПС, които са специфични и човек, който няма опита с тази партия, четейки, може би не може да разбере и да влезе в детайли какво следва. В крайна сметка какво виждаме в този момент. Най-стабилната партия, както я определихте и смятам, че всеки би я определил, няма да се яви във вида, в който се е явявала през тези повече от 30 години, а ще имаме две форми на ДПС, от една страна Доган, от друга страна Пеевски. Вече сме свикнали по този начин, няколко партии се събират в коалиция и дават наименование, за да се регистрират в ЦИК. Не случайно казах, че има въпроси около устава, не съм запозната с действията, които предстоят, но със сигурност ще се стигне до съд, но пък сроковете са изключително кратки до 11 септември, когато ЦИК трябва да регистрира партиите, а до 24 септември и листите. Най-вероятни са два варианта за ДПС, доколкото все пак и хората възприемат Делян Пеевски след толкова години като част от ДПС, че той ще бъде някаква фракция на ДПС. Това поставя много въпроси с каква тежест ще намерят място в 51-ото Народно събрание.

- Ще има ли две ДПС в следващия парламент?
- Дори това стои като въпрос и съответно, ако намерят и двете или само едното, това поставя различни хипотези какво ще се случва дори като съставяне на редовен кабинет и разговора за него.

- По-честно ли е партиите да казват ясно ще работим с този или онзи след изборите, отколкото вечния рефрен – зависи как ни подредят избирателите?
- Политическите партии в последните няколко години заради интензивността на изборния процес спряха да вдъхновяват, започнаха да говорят само и единствено през клишета, които много често не достигат до хората, а са съсредоточени напълно в електората. Всеки говори само на своя електорат, никой не търси как да го разшири. Дори на моменти политическите партии спират да говорят на перифериите си, на тези хора, които могат да излязат, могат и да........

© Труд