Разград ме посреща изненадващо. Слизам от влака на гарата, отстояща на 7 км, градският автобус е тръгнал тъкмо, а следващият е след час и петнадесет минути. Градският транспорт се движи на час и петнадесет минути!? Че защо тогава гарата се води на Разград?

Придвижвам се. Посещавал съм града няколко пъти, върнал се е назад. Няма радост. Няма хора, нищо няма.

Вали. Сякаш дъжд само има

И една сивота, която не е само усещане на сърцето. Сградите са наистина сиви цветово, пък и остарели, пък и... все по-малко нужни. Денят е делничен, времето обедно, а има цели минути, в които човек не се мярка на едно от централните пространства. Виж, в кафенета, две-три, чат-пат има хора.

Същия ден в Разград Андрей Гюров ще провежда среща с граждани. В града съм, за да видя какво хората от едно такова място питат един кандидат-президент, какво държат да узнаят.

Срещата е вечерта в зала на двузвезден хотел. Нито един афиш, бележка

или дори лепенка в града не подсказва

за нея. Поканата се разпространява единствено в социалните мрежи. Залата ще се окаже препълнена, с правостоящи - "много хора, без празно място" - напълно съответстващо на един от рекламните акценти в кампанията на Гюров през последните дни. Но ето я реалността в числа, броях, тъй като не бе трудно - 130 души в залата, тя си бе малка; 20-тина, скупчили се прави на входа; други 50-60 във фоайето, невлезли, говореха си високо без да се вълнуват от ставащото вътре -  един път жена им направи забележка да не шумят, втори път мъж се опита да им затвори........

© СЕГА