В България Румен Радев се утвърждава на политическата сцена с лекота, граничеща с неизбежност. В Унгария Петер Мадяр превръща възхода си в категорична победа. На пръв поглед всичко показва непокътната демократична жизненост: прилична избирателна активност, недвусмислени резултати и смяна на властта или консолидация, потвърдена от изборните резултати. Зад тази яснота обаче се крие нещо, което противоречи на ентусиазма. Това пише Еди Какелбергс, журналист в La Première (RTBF), за белгийското издание Trends-Tendances.

Защото тези смазващи победи имат едно обезпокоителното свойство: да опростяват прекалено това, което би трябвало да остане сложно. Те рисуват плосък политически пейзаж, където опозицията съществува, но се бори да упражнява влияние, и където общественият дебат изглежда доминиран от няколко ключови фигури.

В България успехът на Радев произтича от дългогодишна политическа умора, подхранвана от хронична нестабилност и недоверие към традиционните елити. Стабилността, дори относителна, се превръща в........

© news.bg