От Шенген и еврото до изтичането на мозъци и концепцията "Имам човек", последните успехи на България разкриват по-дълбоко противоречие: страна, по-интегрирана в Европа от всякога, но все още бореща се да изгради държавата, която много граждани желаят.

Това пише в статия за изданието New Eastern Europe Матийо Льомоан, специалист по управление, върховенство на закона и избори, работил в Източна Европа, на Балканите, в Южен Кавказ и Централна Азия с международни организации, включително ОССЕ, USAID и ПРООН.

В София днес можете да се качите на трамвай или тролейбус и да платите просто като докоснете банковата си карта. България използва еврото, принадлежи изцяло към Шенген и придоби безпрецедентна културна видимост през последните години. И все пак много българи все още се шегуват, че най-важният административен документ не е личната карта, а концепцията "Имам човек".

Това противоречие характеризира съвременна България по-добре от всеки икономически показател. Страната рядко е изглеждала по-европейска, отколкото днес. Пълноправното членство в Шенген, приемането на еврото, международният успех на "Времеубежище" на Георги Господинов и трайното влияние от годината, в която Пловдив беше Европейска столица на културата сочат в една и съща посока. България е извървяла голяма част от пътя, започнал с края на комунизма.

Опитът на много граждани обаче показва друго. България се приближи до институционалното ядро на Европа по-бързо, отколкото трансформира ежедневното функциониране на собствената си държава. Формалната интеграция напредна бързо, докато общественото доверие в институциите, политическата отчетност и административната предвидимост се развиха по-бавно.

Това е европейският парадокс на България.

Историята на България не е история на провал. Тя е история на асиметрия. Страната е постигнала много от целите на посткомунистическата интеграция, докато някои от вътрешните реформи, предназначени да съпътстват този процес, остават незавършени. България е станала по-европейска в правно и институционално отношение, но не винаги е по-предсказуема, прозрачна или отговорна в ежедневния живот.

За тази реалност има утвърдено културно обяснение. Българите често се позовават на т. нар. "байганьовщина" - манталитета, свързан с прочутия сатиричен герой на Алеко Константинов. Опортюнистичен, адаптивен и циничен, Бай Ганьо оцелява, като се научава да се възползва от слабостите на системата, вместо да се стреми да я промени. Повече от век след създаването на този образ, много българи все още го споменават, когато........

© news.bg