Американско-израелската война срещу Иран засили влиянието на част от иранския елит, който печели в долари от продажбата на петрол и петрохимически продукти. Това обедини държавата и нейния елит около антиимпериалистически проект, но с цената на постоянни икономии, пише Хамидреза Ахмади на страниците на лявото американско списание Jacobin.

В продължение на седем седмици американската и израелската авиация доминираше иранското небе. Височинно разузнаване, прецизни удари по военна инфраструктура и жилищни сгради в Техеран, както и почти необезпокоявани полети определяха началната фаза на конфликта. Иран понесе ударите и отговори не с партизанската тактика, а с далекобойни ракети, масово произведени дронове и отбранителна стратегия, която удържа фронта.

В последните дни преди примирието изтребител F-15 и щурмови самолет A-10 Warthog бяха свалени от системи за оптично проследяване. Дали това е било техническо постижение, което може да бъде повторено, или щастлива случайност, предстои да се види. Това, което не подлежи на съмнение обаче, е фактът, че Иран успя да затвори Ормузкия проток за морския трафик. В отговор световните енергийни пазари бяха разтърсени. Войната се превърна в световно събитие.

Извънредно: Иран свали американски F-15, спасен е член на екипажа

И с ирански атаки с дронове по Кувейт са нанесени тежки щети

Политиката в Иран също се промени. Само преди няколко месеца, през януари, основният въпрос там беше икономическият. Инфлацията. Жилищата. Цената на храната. Пакетът от икономии на правителството на Масуд Пезешкиан изпразни семейните бюджети и изкара десетки хиляди по улиците. Днес въпросът е имперски. Войната не е премахнала материалното страдание — тя го е преформулирала. Изборът, поставен пред всеки иранец, вече не е между фискална политика или реформа на субсидиите. Той е между суверенитет и включване в имперски ред, който вече управлява голяма част от региона.

Необмислената война на Доналд Тръмп разкри Иран като уникална формация в съвременната история: неолиберална антиимпериалистическа държава. Икономии у дома, съпротива навън. На теория — противоречие, на практика — логиката, по която функционира държавата. Именно затова Иран се люшка между протести срещу икономиите и прояви на национална солидарност — понякога в рамките на един и същи месец.

Икономическият спусък

Тази война започна през март 2026 г. Нейното оправдание обаче беше изковано месеци по-рано. През декември 2025 г. правителството на Пезешкиан — обикновено не склонно към резки действия — въведе четири последователни финансови решения, които заедно представляваха суров и внезапен пакет от икономии.

Първо — корекция на цените на горивата. Бензинът в Иран остава силно субсидиран; увеличението беше ограничено в абсолютни стойности. Но решението бе смело по стандартите на Техеран. Последното увеличение, шест години по-рано при Хасан Рохани — президент на Иран между 2017 и 2021 г. — предизвика масови протести, придружени от насилие. Този ход беше възприет като сигнал, че държавата е готова да посегне на недосегаемото.

Второ — предложи бюджет, който ограничи увеличението на заплатите в публичния сектор до 20%, значително под равнището на инфлацията. Този показател дисциплинира и заплатите в частния сектор, свивайки покупателната способност на средната класа и работещите в цялата икономика.

Трето — увеличи на данъка върху добавената стойност (ДДС), регресивен данък върху потреблението, което означаваше, че бедните и работническата класа ще плащат повече за ежедневните нужди, докато тежките данъчни облекчения за големи корпорации и религиозни институции останаха непокътнати.

Бивш катарски премиер: Нетаняху ползва войната в Иран, за да прекрои картата на Близкия изток

Войната на САЩ и Израел срещу Иран не е резултат от внезапна ескалация

Четвърто и най-важно — правителството увеличи и уеднакви........

© news.bg