На 26 април 1986 г. в четвърти енергоблок на Чернобилската атомна електроцентрала настъпва най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. По време на нощен експеримент, целящ да провери дали турбината може да осигури аварийно електрозахранване при загуба на външно напрежение, операторите нарушават редица процедури за безопасност. Реакторът тип РБМК, по конструкция нестабилен при ниска мощност, навлиза в неконтролируем режим. В 01:23 ч. следва рязък скок на мощността, последван от две експлозии, които разрушават корпуса на реактора и изхвърлят огромно количество радиоактивни материали в атмосферата.

Реакторите от типа РБМК са разработени след първите реактори тип ВВЕР и до аварията в Чернобилската АЕЦ са считани за едни от най-надеждните, изграждани в СССР. Тяхно ключово конструктивно предимство е възможността за презареждане на гориво по време на работа, без спиране на реактора. Впоследствие обаче става ясно, че в първото поколение РБМК са допуснати сериозни проектни грешки, включително дефект в системата за аварийна защита, способен да доведе до рязко увеличаване на мощността вместо до нейното понижаване.

Показателен е инцидентът през 1983 г. в Игналинската АЕЦ в Литовската ССР (сега Литва), където при сходни условия аварийната защита води до краткотрайно, но опасно нарастване на мощността и тежка повреда на активната зона, макар реакторът да оцелява. Въпреки че този случай е бил известен на конструкторите - включително по време на строителството на четвърти блок в Чернобил - не са предприети конструктивни промени в управляващите пръти, тъй като причините за аварията са били приписани основно на човешка грешка. Именно тази комбинация от конструктивен дефект и подценяване на риска по-късно се оказва фатална.

В първите часове съветските власти не осъзнават мащаба на катастрофата или се опитват да го ограничат информационно. В близкия град Припят, където живеят около 50 000 души, животът продължава почти нормално. Населението не е информирано за радиационната опасност. Едва на следващия ден започва евакуация, представена като временна мярка "за три дни", без да се уточнява реалната заплаха.

Реакциите в засегнатите райони на Украйна и Беларус са белязани от липса на информация и защита. В първите дни стотици пожарникари и работници са изпратени да гасят пожара и да ограничават щетите, без да разполагат с адекватни средства срещу радиацията. Те стават първата вълна от т.нар. "ликвидатори". В следващите години в ликвидацията на последствията участват общо между 600 000 и 800 000 души - военни, инженери, миньори, пилоти на хеликоптери.

Съдбата на ликвидаторите остава една от най-тежките страници на катастрофата. Официално в първите месеци загиват десетки - основно от остра лъчева болест. В дългосрочен план обаче броят на жертвите е трудно измерим. Различни оценки сочат хиляди до десетки хиляди преждевременни смъртни случаи, свързани с онкологични и сърдечно-съдови заболявания. Особено тежко засегнати са тези, работили директно върху реактора и при изграждането на първия саркофаг. Значителна част от ликвидаторите остават с трайни увреждания и инвалидност.

Разказа на един спасител от Чернобил: Здравето ми вече никога не беше като преди

Внукът му е........

© news.bg