"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп

Отново публикуваме най-четените коментари през седмицата. Този е под №1 с близо 153 хиляди прочитания. 

Ученият е убеден, че в мозъка ни има 50 стаи, но от тях използваме едва 3

С експерименти доказва, че в нас спят неподозирани възможности и суперсили

Ученият, при когото много от членовете на Политбюро по времето на Тодор Живков скоростно учат чужди езици, а дъщеря му Людмила Живкова го боготвори и му поверява най-скъпата си приятелка – Ванга, днес щеше да навърши 100 години.

За основателя на сугестопедията и сугестологията проф. д-р Георги Лозанов мозъкът е къща с петдесет стаи, но по някаква причина използваме само три от тях. Останалите стоят заключени, не защото ключът е изгубен, а защото някой ни е убедил, че такива врати изобщо не съществуват.

Може би затова Лозанов смята, че всички сме "паднали ангели, заключени богове", повярвали в собствените си граници. Скритите ни способности - да помним в пъти повече, отколкото смятаме, че можем, и да творим, той оприличава на вълшебния дух от приказките, затворен в бутилка. За да го пуснем на свобода, е необходимо умение, предпазливост и отговорност.

Самият Лозанов е психиатър, невролог и педагог, чийто живот е посветен на една цел - да отключи останалите 47 стаи. Заради това създава сугестологията, науката за внушението, от която се ражда сугестопедията - метод за учене, който в златния си период смайва научната общност по света. 

До такава степен, че ръководството на ЮНЕСКО изпраща в София експерти. Задачата им е озадачаваща - да проверят дали деца наистина учат по хиляда чужди думи наведнъж.

В ранното му детство обаче съдбата към него е жестока и с нищо не предвещава международен успех. Лозанов е роден на 22 юли 1926 г. в София, но майка му умира, когато е на две години и половина и тази загуба оставя тежкия си отпечатък. По-късно той ще разкаже, че цял живот е искал да бъде като своята майка.

"От най-ранна възраст и досега винаги при трудни решения се обръщам мислено към нея и тя като че ли ми отговаря – споделя той. - Аз знаех и зная, че тя съществува някъде и някак си. Животът ми беше тежък, но с нейната непрекъсната подкрепа извличах поука и бях най-щастливият човек на земята."

Вероятно и заради това Лозанов цял живот ще търси невидимото, онова, което се усеща, но не се вижда. Израства в Лом, с баща учител и обичаната си втора майка. Там пламва първата му любов, там започва първите опити с парапсихологията.

След преврата на 9 септември 1944 г. за родения бунтар настъпват тежки времена.

"Бях на 18 години, когато комунистите дойдоха на власт и ме арестуваха, поставиха ме сам в килия и ме инквизираха всеки ден, защото не съм предал на полицията съществуването на младежка конспирация на мои приятели, борещи се против тях – отбелязва Лозанов приживе. - Накрая ме освободиха, но ме поставиха под наблюдение.

Смених няколко пъти адреса си, за да ми загубят дирите, и се записах в университета. Професор, приятел на семейството на майка ми, успя тихомълком да ме възстанови и да ме изпрати на работа в периферията."

Против волята на баща си, който го вижда като перспективен хирург, младият Лозанов избира психиатрията. Завършва медицина в София през 1951 г. и бързо става един от най-търсените психиатри в столицата. Но редовната работа е през деня, а вечерта започва истинското приключение. Настървено изучава физиологията на Павлов с нейните рефлекси. Поглъща всичко, свързано със спокойствието на Изтока, будизма и йогата, с хуманизма на Петър Дънов. И от цялата тази сплав се ражда убеждението, че умът крие резерви, до които можем да стигнем без хипноза, без насилие, само с правилната атмосфера. За да вникне в свръхспособностите на някои адепти, Лозанов пътува няколко пъти до Индия, където проучва методите на Института по йога в Бомбай и школите на Шри Ауробиндо. Така стига до извода, че релаксацията трябва да стане неизменна част от метода му. Според него именно тя е входът към парасъзнанието. Използва тази дума, защото не харесва термини като подсъзнание или безсъзнателно. За него то е най-важната, защото е ключът към необятните възможности на организма.

За да демонстрира суперсилите, които се разкриват с метода му, през 1965 г. той заедно с медицински екип провежда сензационна операция на херния, като на пациента не е поставена упойка. В ролята на анестезиолог влиза д-р Лозанов. 20 дни преди това той разговаря с пациента и го убеждава, че на операционната маса няма да изпитва болка.

Така и става. В продължение на 50 минути, докато го оперират, човекът се усмихва и твърди, че не усеща нищо. Констатира, че едва 2 минути от цялата интервенция е изпитал дискомфорт. Но такъв не е имало по време на 5-дневното възстановяване.

Идеята на Лозанов е дръзка и проста: "Както има обезболяване при медицински интервенции, така е нужно обезболяване и при учебно-възпитателния процес." Ученето боли, казва той, заради малките травми, които училището нанася с всяка двойка и с всеки присмех. Но ако този страх се премахне, болката изчезва и в ума се разкриват нови неподозирани свръхспособности.

Не след дълго през 1965 г. Лозанов провежда редица експерименти, когато за един ден се запаметяват хиляда френски думи. 

В този период Людмила Живкова, която тези дни........

© 24 Часа