Gen Z, Радев (и т.н.): големите надежди
След оставката на президента Румен Радев стана ясно, че следващите парламентарни избори се отлагат от края на март за средата на април. Сега от Илияна Йотова зависи колко ще бъде разтегната процедурата във времето. Това означава, че правителството на Росен Желязков ще управлява поне два пълни месеца в оставка. Означава още, че Румен Радев ще разполага с повече време да реализира своя политически проект.
Без значение колко точно остава до изборите, някои уговорки следва да бъдат направени, някои събития - припомнени, и някои образи - развенчани, в името на това да подходим към този вот с трезва воля и прояснена памет.
Още преди три месеца масовите протести издърпаха под прожекторите на политическата сцена един схематично обобщен персонаж, наречен “Gen Z”. Медиите го оформиха, напластиха го с приповдигнати характеристики и го натовариха с големи надежди. Така за една нощ (или три ключови протестни нощи) Gen Z се превърна в поколението, “което не може да бъде излъгано”, което е “носител на нов тип политическа култура”, което превърна политическата ангажираност в нещо “готино”, което “пенсионира Делян и Бойко”, и което “не го е страх”.
Доколко всяка младост е нова не е ясно, затова настоящият текст* подхожда с премерено съмнение към този инертно изграден, фасадно-хомогенен персонаж, който под лекия натиск на шепа данни и неотдавнашни спомени, като че ли рухва.
Само преди пет години същото това поколение правеше своите първи стъпки като гласоподавател. През 2021 г. в България се проведоха общо три вота за народни представители - на 4 април (редовните парламентарни избори), на 11 юли (предсрочни парламентарни избори, след като в предишния парламент не се състави правителство) и на 14 ноември (проведени заедно с първия тур на президентските избори).
На 4 април, когато се достигна рекордната избирателна активност от 50,61%, с изненадващо висок резултат,........
