София от години строи така, сякаш реките, деретата, подпочвените води и заливаемите площи са досадна подробност, а не част от реалността на града. В София темата за строителството край водни течения дълго беше третирана като периферен устройствен въпрос. Вече е ясно, че това не е просто локален технически проблем, а системен риск за безопасността на хората, устойчивостта на средата и лошо градското управление.

Водата е опасна. Тя е непредвидима. И когато институциите се държат така, сякаш всичко може да се оправи с подпис, тълкуване или отлагане, опасността не намалява, а расте. Мерките срещу природните рискове се правят предварително, а не след като стане трагедия.

Чакаме ли в София да се случи нещо като „Бисер“ или „Елените“, за да признаем, че проблемът е реален?

Софийското поле не е празен терен за усвояване

На територията на София има водни течения и водни площи с обща площ около 40 кв. км. Богатото на водни обекти Софийско поле е едновременно природен ресурс и сериозно инженерно предизвикателство. Това означава, че градът живее върху водна система, която трябва да бъде управлявана, пазена и отчитана във всяко устройство решение, а това изисква висока степен на координация, компетентност и дългосрочно мислене.

Вместо това в последните години се наблюдава обратното.

Речни корита и дерета се застрояват. Подпочвените води се игнорират. Липсата на дъждовна канализация се подценява. И накрая всички се “чудят” откъде идват “неочаквани” наводнения, ерозията, пропаданията и проблемите с експлоатацията.

Три взаимосвързани теми, един общ риск

Първата е опазването на терените за водни течения - реки, дерета и други естествени водни коридори. В много случаи те се третират не като чувствителна инфраструктура на средата, а като резерв за застрояване, частично усвояване или локално „пренареждане“.

Втората е липсата на адекватно отношение към подпочвените и минералните води. Те имат пряко значение за почвената стабилност, за риска от ерозия, осушаване и пропадане и за безопасността на сградите, както и за необходимостта от защитни и сервитутни режими.

Третата е липсата на изградена дъждовна канализация в значителни части от територията, като това не е само софийски проблем, а национален. При интензивно уплътняване и застрояване на зони без необходимата инфраструктура, водата остава на повърхността, защото няма нито естествено попиване, нито изградено отвеждане.

В големи части от София строителството продължава, а водата няма къде да отиде. Уплътнява се територията, намалява попиването и всичко остава на повърхността.

Тези три дефицита не се конкурират по важност и не действат поотделно. Те се наслагват и заедно създават реалния риск. Когато водните течения се застрояват, подпочвените води се игнорират, а дъждовната канализация липсва, рискът не е бъдещ, а настоящ.

Всеки има функция. Никой не носи цялата отговорност

Един от най-големите проблеми е липсата на координация между институциите. След случая „Елените“ в качеството си тогава на главен архитект на София организирах работна среща с всички общински и държавни органи, които имат отношение към поддържането и опазването на коритата на водните течения. И тогава се видя най-важното – няма координатор.

Всеки си изпълнява нещо по закон. Но никой не отговаря за цялото. Никой не държи процеса. Никой не гарантира, че отделните действия водят до общ резултат.

А когато никой не отговаря за цялото, системата неизбежно започва да работи в полза на по-силния натиск. Липсва ключова наредба, а без нея системата е с вързани ръце. Най-сериозният установен проблем тогава беше липсата на наредба за специализираните карти по Закона за кадастъра.

Точно заради това върху речни корита и дерета се допуска неправомерно застрояване. Кадастралната карта показва основно собствеността, но не съдържа всички елементи, които са жизненоважни за безопасността – заливаеми площи, водни коридори, чувствителни терени.

Материали може да има. Данни може да има. Карти от „Софийска вода“ и от басейновите дирекции може да има. Но докато я няма тази наредба, те не могат да станат официална част от кадастралната основа. Тоест държавата и общината имат информация, но нямат волята да я превърнат в действащ механизъм за превенция. Докато липсва наредбата за специализираните карти, всички знаят къде е рискът, но никой не е длъжен да го “вижда” официално.

Когато навременният контрол започне да работи, но бързо бива спрян

След тази координационна среща беше взето решение да се създадат постоянни съвместни групи за обход на водните........

© Гласове