Името на Громико е неразривно свързано с цяла епоха от световната политика. В продължение на почти три десетилетия – от 1957 до 1985 година – той оглавява външнополитическото ведомство на Съветския съюз, превръщайки се в един от най-разпознаваемите и авторитетни дипломати на ХХ век.

В какво се състои феноменът на Громико – „дипломатическото чудо“, както веднъж, в началото на неговата кариера след назначаването му за посланик в САЩ, го характеризира съветникът на президента Франклин Делано Рузвелт – Аверел Хариман?

Разбира се, Андрей Андреевич беше човек на своето време – време на твърди идеологически постулати и логика на противопоставянето, често в духа на „игри с нулева сума“, с всички техни погрешни преценки и предразсъдъци.

Но колкото повече тази епоха се превръща в история, толкова по-ясно се откроява неговата политическа философия – твърдо да защитава интересите на своята страна, като едновременно с това се грижи за поддържането на необходимата за това глобална стабилност.

Партньорите и опонентите му знаеха, че ако Громико, след като е анализирал в детайли дадена ситуация, е заел определена позиция, практически е било невъзможно тя да бъде променена. Той умееше да убеждава и да отстоява своята гледна точка.

Дори съществуваше поговорка, че при него влизат със собствено мнение, а излизат – с неговото. В същото време – което е не по-малко важно – Громико последователно, стъпка по стъпка, укрепваше авторитета и влиянието на Съветския съюз в света, като избягваше ненужната конфронтация и не си поставяше недостижими цели на равнището на практическата дипломация.

Напротив, той е проявявал творчески подход, търсел е нестандартни решения за повишаване на ефективността на нашите външнополитически инициативи. Както справедливо отбелязваха служители на Министерството на външните работи, работили........

© Поглед Инфо