Ден 73: ''Рекох да му речем''. Канадските дневници на Райна Александрова
"Рекох да му речем, па му не рекох. Па си рекох: я да му речем, оти че рече: рече да ми рече, па ми не рече!"
Позволих си да ви предложа този превод на шопски на речта на №47 по повод несъстоялата се среща в Истанбул между него, Путин и Зеленски.
Може малко да се разминаваме в уърдинга (англицизъм), но смисълът е този: №47 много искаше, но нямаше желание да иде, почти като Путин, който пък нито искаше, нито имаше желание, но в крайна сметка нуждата да се извини и да се обясни по този начин се появи само у №47.
Или както преди няколко седмици обобщи Тим Уолц, губернатора на Минесота, когато го спряха в кулоарите на Сената: "Какво бихте попитали Доналд Тръмп, ако можехте да го срещнете лично?" - "С какво те държи Путин?" – изстреля Тим Уолц, без да се замисли.
Днес в Катар или някъде из страните от Персийския залив, където е на обиколка, 47 произнесе и друга реч, но нея не се наемам да преведа. Не за друго, а защото е дълга, объркана и според специалистите - признак на засилващо се дементно състояние.
С това искам да кажа, че малко или много, постепенно общественото внимание ще се отклонява от 47, независимо какви ужасии твори, и ще се насочва към истинските виновници за идиотското положение, в което се намират САЩ и покрай тях - целият свят в момента, а именно - хората, които направиха 47 възможен и продължават да го крепят.
И тук не говорим за шепа милиардери, а за цяла партия (републиканска), както и за куп опортюнисти, които са назначени без никаква компетентност на силови длъжности, за да изпълняват волята на "краля" - нещо, което докарва до луд възторг няколко милиона твърди фенове. И ако последните имат оправдание, че гледат само Фокс нюз (което не е оправдание по същество), то първите две групи са наясно и със........
© OFFNews
