Представяме авторския материал на Стивън Уолт, журналист в американското списание Foreign Policy ("Външна политика") и Рене Белфер, професор по международни отношения в Университета Харвард. Материалът е представен в първо лице и отразява позицията на авторите.

Преди няколко седмици предупредих, че втората администрация на Тръмп може да пропилее толерантността и добрата воля от големите световни демокрации, на които Вашингтон се е радвал отдавна. Вместо да гледат на Съединените щати като на предимно положителна сила в световните дела, тези държави сега може би "трябва да се тревожат, че Съединените щати са активно злонамерени". Тази статия е написана преди вицепрезидентът Дж. Д. Ванс да произнесе конфронтационната си реч на Мюнхенската конференция по сигурността, преди президентът Доналд Тръмп да обвини Украйна за започването на войната с Русия и преди официалните лица на САЩ да изглежда, че ще предложат превантивно на Русия почти всичко, което тя иска, преди дори да започнат преговорите за Украйна. Реакцията на основните европейски наблюдатели беше точно обобщена от Гидеон Рахман във Financial Times: "Политическите амбиции на администрацията на Тръмп за Европа означават, че на този етап Америка също е противник".

Това мнение правилно ли е? Скептиците може да си спомнят, че е имало сериозни разриви в трансатлантическото партньорство в много предишни случаи: за Суецкия канал през 1956 г., за ядрената стратегия и Виетнам през 1960-те, по въпроса за ракетите в Европа през 1980-те и по време на войната в Косово през 1999 г. Войната в Ирак през 2003 г. беше още една ниска точка между Вашингтон и голяма част от Европа. Съединените щати не се поколебаха да действат едностранно в много случаи, дори когато интересите на техните съюзници бяха неблагоприятно засегнати, както направи Ричард Никсън, когато извади Съединените щати от златния стандарт през 1971 г. или както направи Джо Байдън, когато подписа протекционисткия Закон за намаляване на инфлацията и Съединените щати принудиха европейските фирми да спрат износа на някои високотехнологични продукти за Китай. Но малко европейци или канадци вярваха, че Съединените щати умишлено се опитват да им навредят. Те вярваха, че Вашингтон е искрено ангажиран с тяхната сигурност и разбираха, че собствената му сигурност и просперитет са свързани с тяхната собствена. Те бяха прави, което направи много по-лесно за Съединените щати да спечелят тяхната подкрепа, когато е необходимо.

За повечето европейски лидери - и със сигурност за тези, които присъстваха на Мюнхенската конференция - ситуацията изглежда много различна днес. За първи път от 1949 г. те имат основателни причини да вярват, че президентът на Съединените щати не е просто безразличен към НАТО и пренебрежителен към европейските лидери, но активно враждебен към повечето европейски страни. Вместо да мисли за нациите в Европа като за най-важните партньори на Америка, Тръмп изглежда смени страните и вижда Русия на президента Владимир Путин като по-добър дългосрочен залог. Спекулациите относно афинитета на Тръмп към Путин се въртят от години, тези симпатии сега изглежда ръководят политиката на........

© news.bg