"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп

КРИБ подкрепи мобилизацията на държавата за еврозоната още през 2024 г., но предупреди, че законодателната ескалация може да  стане административна тежест за бизнеса, казва финансистът

Още акценти

Не самото извънредно законодателство, а начинът, по който се комуникира, е критичен. Нека не превръщаме подготовката във „военно положение", това рискува да генерира паника, а не готовност

Еврото не решава проблеми, а ги пренарежда. Дава нови инструменти, ако се научим да работим с тях, печелим. Ако не, вината ще е наша, не на валутата

Отговорността ни не е само да овладеем инфлацията или да намалим дефицитите, а да гарантираме, че пазарът на труда, жилищният пазар, както и общият икономически модел, остават отворени и за младите
   

Българинът не обича да му „вземат нещо", дори когато не го ползва. А левът, този красив, но фиксиран към еврото символ за мнозина олицетворява остатъчен маркоикономически суверенитет
 

Когато големи групи способни хора изпитват системна невъзможност да изградят стабилен житейски хоризонт и усещат, че играта е нечестна, говорим за потенциален социален риск, който не бива да неглижираме
Еврозоната не решава автоматично въпроса с неравенството, но и не го създава. Ако искаме по-малко неравенства, трябва да работим върху това какви възможности даваме, не с какви банкноти плащаме.

- Вече е ясно, че ще влезем в еврозоната, но се питаме дали ще стане без проблеми. Каква е вашата прогноза, г-н Костов?

-Не, няма да минем без проблеми. Но не това е мярката за успех. Както при всяка значима трансформация, ще има технически предизвикателства, грешки в процеса на адаптация, единични случаи на злоупотреба с преходната несигурност. Не визирам непременно недобросъвестни търговски практики, а по-скоро манипулация на страховете и незнанието, което неминуемо съпътства всяка голяма промяна. Подобни явления сме виждали и преди. Темата Шенген, се експлоатираше години наред, при внедряването на 5G, се стигна до абсурдно конспиративни нива. Преминаването към безоловен бензин тип А 95H в края на 90-те също беше съпроводено с колективен страх от „повреди по двигателя", „измами с добавки" и дори „риск за здравето". В крайна сметка просто се адаптираме. Това ще се случи и с еврото. Не очаквам структурни сътресения. Икономиката ни вече е в т.нар. „полувалутизирана" среда — над 60% от депозитите са в евро, част от кредитите също. Бизнесът и гражданите оперират с референтни цени в евро. Културната и финансовата адаптация е започнала , предстои формализиране. Ако направя прогноза: първите няколко седмици ще са шумни - технически, медийно и дори емоционално. След това, проблемите, където ги има, ще се разрешават по естествен път.
-Прясно изследване обаче още показва паритет – колкото хора искат, толкова не искат еврото. Само заради страха от цени, спекула или нещо непознато ли са причината? Има ли други?
-Честно казано, има. Наблюдавам с интерес поведението и доводите на цялата палитра както от поддръжници, така и от скептици. И в двата лагера виждам както хора с компетентни, аргументирани позиции, така и хора, които реагират чисто емоционално. Страховете съществуват, но има и един дълбок културен пласт. Българинът не обича да му „вземат нещо", дори когато не го ползва. А левът, този красив, но строго фиксиран към еврото символ, за мнозина олицетворява някакъв остатъчен маркоикономически суверенитет. Живеем в „евросреда": кредити, спестявания, дори покупки на имоти се мислят в евро. Но символичното усещане за контрол върху валутата стои. Има и рационални аргументи – страх от спекула, ограничаване способността за парична политика при евентуални бъдещи кризи, опасения, че членството хипотетичо би могло да увеличи по някакъв начин задълженията ни към европейски стабилизационни механизми без сигурен ефект за страната. Някои са основателни, повечето – митове. Например според ИПИ, най-големият риск е не самото въвеждане на еврото, а разхлабване на фискалната дисциплина след това, и това е реален дебат. Еврото не решава проблеми, а ги пренарежда. Но пък дава нови инструменти, ако се научим да работим с тях, печелим. Ако не – вината ще е наша, не на валутата. Еврозоната изисква зрялост, но и учи да растем.
 

-Оценете готовността на институциите. Дори и оптимистите очакват проблеми първите 6 месеца. Основателни ли са опасенията им?
 -Напълно разбираемо е хората да очакват напрежение в първите месеци след такава системна промяна. Намирам обаче тези 6 месеца не като период на реален риск, а по-скоро като психологически прозорец за окончателно излизане от зоната на несигурността. Убеден съм, че след половин година липса на апокалипсис, обществото ще се успокои, а държавата ще премине пълноценно на по-висока предавка в интеграцията си в ЕС. Не сме първата държава, която преминава по този път. В последните 20 години редица страни от Централна и Източна Европа- Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия преминаха успешно по него. Нито една не преживя институционален колапс или тежки структурни трусове. Данните сочат, че инфлационният ефект е еднократен, ограничен и в рамките на до под 0,5% върху годишния индекс на потребителските цени. Още с присъединяването си към ERM II през юли 2020 г. България започна подготовката си. Да, ще има закъснения, ще има нужда от донастройка, ще има и опортюнисти, които ще опитат да се възползват от хаоса. Но това са „детски болести" на прехода, не симптоми на провал. Истинският тест за институциите не е дали ще има проблеми, а дали ще ги адресират навреме, компетентно и прозрачно. Аз съм по-скоро оптимист, че ще го успеят. Имаме ресурсите, нужно е и спокойствие.
 

- Но приехме извънредни промени в закони, които не излъчват спокойствие, а се приемат като знак, че държавата е в мобилизация...
 -Дори и с добри намерения, въвеждането на каквото и да е нещо извънредно неминуемо създава усещане за напрежение. Поради силно вкорененото недоверие в държавните органи, хората по условие тълкуват мобилизацията на институциите като сигнал за криза, а не като превенция. Затова извънредните мерки възприемам като „нож с две остриета" – от една страна демонстрация на решимост, от друга – малко нагнетяване на тревога. Например, разширените правомощия на КЗП, на КФН, на НАП, включително възможността за извънредни проверки, по-бързи санкции, задължителни указания и др. Решения, създадени с цел да гарантират гладкото прилагане на еврото, в очите на част от обществото, за съжаление се превръщат в индикатор, че „нещо не е наред". КРИБ още в началото на 2024 г. излезе с официална позиция , в която подкрепи активната роля на държавата, но изрази притеснение от възможността някои от тези мерки да се превърнат в административна тежест за бизнеса... и все пак, даде кредит на доверие с оглед на намаления срок на действие и редактираните прецизирани текстове. За сравнение, нито една от държавите, приели еврото не преминаха през чак такава законодателна експанзия в навечерието на присъединяването си към еврозоната. България излиза като свръхподготвена, но комуникационно уязвима. Когато една държава не е обяснила ясно защо предприема дадени действия, гражданите започват да търсят скрит смисъл дори там, където няма такъв. Нека не забравяме, че фискалната стабилност, фиксираният курс и широкото използване на валутата са факт у нас, така че реалната промяна не е така мащабна, колкото внушава извънредният шум около нея.
 

-Изненадващо, бизнесът очаква повишение на заплатите веднага след въвеждането на еврото. Какво подхранва такива нагласи, работодателите не обичат да вдигат заплати?
 - Това е интересен........

© 24 Часа