• Децата на богатите по-често завършват висше образование и по-лесно намират работа, казва икономистът от ИПИ Адриан Николов
• Приемът в професионалните гимназии трябва максимално да се доближи до тенденциите на живия пазар на труда

- Господин Николов, отдавна е известно, че българските младежи са сред тези, които най-късно напускат дома на родителите си. По-тревожното обаче е, че у нас е сравнително висок и делът на онези, които нито работят, нито учат или се обучават, или както ги наричат с европейската терминология – NEET (neither in employment nor in education or training). Какъв е този дял и според вас на какво се дължи този феномен?

- Според последните данни за 2023 г. делът на неактивните младежи на 15-29-годишна възраст е 13,8% спрямо 15,1% година по-рано. Но на фона на останалите европейски държави този дял в България все пак остава висок, като пред нас са единствено Румъния, Италия и Гърция.

Възстановяването на пазара на труд след COVID-19 донесе със себе си и свиване при неактивните младежи, като на този етап търсенето на работници далеч надминава предлагането, изразено чрез безработица.

Що се отнася до неактивните младежи, сред тях се открояват няколко групи – едната са младите майки, чиито партньори могат да издържат цялото домакинство, като при тях връщането към активно участие на пазара на труда не изглежда реалистично, а и необходимо.

Други обаче са с много ниско образование и умения, често отпаднали още в прогимназилната фаза от училище, което не им позволява нито да намерят работа, нито пък да учат висше образование.

Делът на NEETs е значително по-висок сред ромското население, което насочва към провал на интеграционните политики. Но има и видими географски струпвания в по-слабо развитите икономически райони.

- Това е съществена част от работната сила за малка държава като България. Какво би трябвало да се направи, за да се върнат на пазара на труда или да повишат своята квалификация?

- Непосредственото решение е префокусирането на държавната политика на пазара на труда от директно създаване на заетост към квалификация и създаване на релевантни умения, в това число ограмотяване.

Очевидно е, че субсидираната заетост не води до трайно активиране, което означава, че е неработещ подход. Въпреки това продължаваме да държим на него. Важно е обаче и обученията да се контролират, така че държавата да знае, че плаща за реална квалификация, а не за проформа присъствие. Възможно е и да се въведат данъчни отстъпки за работодатели, които наемат и........

© 24 Часа