Когато реалността противоречи на ценностите, идват нови ценности

Възможно ли е Тръмп още тази година да посети Русия и заедно с Путин да гледа парада за 9 май от трибуната на кремълската стена? Спокойно, шегувам се. Но от друга страна…

От друга страна, явно под юргана на американската политика се случват някакви резки движения, а слуховете, които стигат до нас, са неясни, разнопосочни и най-вече изсмукани от опорките. У нас всеки опит за обективност се обявява за руска пропаганда. Може и да е така, но може и да не е.

Затова да оставим слуховете настрана и да приложим дедуктивния подход – от едрото към дребното, от големите исторически тенденции към текущите смени на посланиците. Така поне ще знаем накъде духа вятърът.

Вече знаем, че главното противоборство в света е между САЩ и Китай. Останалите подробности, като например войната между Русия и Украйна, се подчиняват на логиката на това противопоставяне. Но ако се върнем с 56 години назад, голямото противопоставяне беше между САЩ и Русия, а Китай беше само допълнение.

Тогава СССР и Китай още бяха дупе и гащи,

само че гащите бяха така продрани, че 1 български селянин произвеждаше колкото 20 китайски. Тогава Китай дори не можеше да заеме мястото си в Съвета за сигурност на ООН. През 1964 г. кандидатът за президент на републиканците - сенаторът Бари Голдуотър, излезе с гениалната идея Китай да бъде премахнат с ядрени бомбардировки.

Прескачаме само 8 години напред – и на президента Никсън му светна, че Китай мечтае да излезе изпод чадъра на СССР. Той посети Пекин, ръкува се сърдечно с Мао (без целувки) и възвести принципно новия американски геополитически проект – Китай вече ще играе в нашия отбор. Ще го модернизираме, за........

© 24 Часа