В журналистиката и политиката не бих променила нищо, казва вицепрезидентът в откровено интервю броени дни преди да навърши 60 г.

Още акценти от интервюто:

• Никога не съм си крила годините, дори започвам срещите с това на колко съм - смятам, че е предимство
• Грешно е клишето, че политиката е мръсна работа, така говорят неуспелите в нея или тези, които изобщо не са за политика
• Когато смених телевизията с БСП, разбрах колко бързо човек може да загуби много приятели. Буквално за една нощ
• Обичам Пипи, защото това малко смело момиче има едно невероятно качество - че стои много твърдо на земята. Пипи никога не е падала

- Каква е Илияна Йотова извън политиката? Целият ви съзнателен живот е свързан с нея, но каква сте у дома като съпруга, майка, приятел, домакиня, а вече и като баба?

- Харесвам се. Искам да бъда грижовна, обичаща, мотивираща и силна. Дали успявам, не зная, другите да кажат. В едно съм сигурна - не съм им достатъчна като присъствие, време, внимание. Чета го често в очите им. Късно е да ме променят.

- Коя е думата, която ви описва най-добре?

- Три са - амбиция, дисциплина, добронамереност.

- Кое свое качество не харесвате?

- Емоцията. Не можах да се преборя с нея. И като не мога, се утешавам, че е чар.

- Като красива и успяла жена имате ли вътрешна съпротива срещу афиширането на годините?

- Никога не съм ги крила. Напротив - понякога започвам срещите с това на колко съм. Считам, че е предимство.

- Каква е личната ви равносметка на първите 60 и следващите 60?

- Рано е за равносметка. Това е отговорът и за следващите 60.

- Познаваме се отдавна и зная, че извървяхте вашия път по стълбата на властта стъпка по стъпка, упорито, с много учене и надграждане, минавайки през цялата партийна йерархия - каква лична цена платихте?

- Няма цена, нито плащане. Харесвам и държа на всеки момент от биографията си. Биографията дава сила и те подготвя за следваща стъпка, затова няма как да плащаш.

- А бихте ли променили нещо, ако имахте такава възможност?

- Съжалявам, можех да имам по-голямо семейство. Много обичам децата и младите хора. Това е в личен план. Що се отнася до работата ми, и в журналистиката, и в политиката не бих променила нищо. Ако днес трябваше да си избирам професията, пак щях да ги избера. Много ми дават. Най-вече срещите с хората, обичам да ги слушам, да помагам, да съпреживявам. Те ме правят богата на идеи, карат ме да усещам живота около мен.

- Кой е вашият учител/пример в политиката?

- Хубавото е, че много рано влязох в политиката. Препоръчвам никой да не се страхува от нея, грешно е клишето, че политиката е мръсна работа, така говорят неуспелите в нея или тези, които изобщо не са за политика. Не можеш да работиш като репортер, редактор или шеф на "Новини и публицистика" в БНТ и да не се занимаваш с политика. Най-малкото - трябва да си грамотен, а и всеки човек има своите пристрастия.

Имах късмета като директор на пресцентъра на БСП да мина от журналистиката към правене на политика. Това после много ми помогна. Никога няма да забравя първите си стъпки с Николай Добрев и Георги Първанов. Много научих. Научих най-важното - че разумът има сила, че трябва да имаш мечти, да не се отказваш и в най-трудните моменти, да вярваш, че можеш да побеждаваш. Можеш да останеш верен на убежденията си и рано или късно най-големите ти опоненти ще ценят точно това.

- А от кой световен лидер се възхищавате?

- Това стана по-късно. Десетте години в Европейския парламент ме срещнаха с различни хора - националности, политически убеждения, невероятен калейдоскоп, в който можеш да се изгубиш, но можеш да видиш и най-ценното. А най-ценното за мен беше уникалният шанс да слушам, да разговаряме и много да чета от един от последните големи - Жак Делор (френски икономист, политик от Социалистическата партия и първият председател на Европейската комисия с два мандата - бел. ред.). Той беше голямата идея за Европа, беше от изчезващото поколение на истинските мечтатели, от тези, които превръщаха мечтите в реалност. Критичен, но мъдър, благ, но саркастичен, той остави голяма диря в съзнанието ми, дори ме накара да му подражавам. Европа, за която той мечтаеше - на солидарността, на равноправието, на просперитета, на перспективата, на богатата, на можещата Европа, за съжаление, не я постигнахме. А има връщане назад. Чувствам се като предател на паметта му.

- Казахте, че обичате да слушате хората. Вие по принцип сте човек, който не само слуша, но и чува хората, търсите мнението им и кабинетът ви винаги е отворен за граждани - това ли е "рецептата" ви за видим вицепрезидент?

- Нямам "закован" приемен ден. Вратата ми е отворена винаги. През 2016 г. с президента Радев казахме на хората, че конституцията ни дава най-важното правомощие - да говорим от тяхно име. Няма как да говориш от името на хората, без да ги чуваш. Обичам работата си. С президента Радев сме добър екип, имам неговата подкрепа, както и той може да разчита на мен.

Илияна Йотова и Румен Радев приветстват хората, събрали се пред входа на президентството при встъпването си във втория мандат през януари 2022 г. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

- Защо оставихте Брюксел и решихте да се кандидатирате за вицепрезидент?

- Предложението дойде от структурите на БСП. Дадох си сметка, че работих достатъчно като евродепутат, а когато работата се превръща в рутина, е време за нови предизвикателства. Убедена съм и днес, че това, което научих там, е полезно и за политиката в България. Нямах никакво колебание и когато Румен Радев ми предложи заедно да продължим за втори мандат. Исках да продължим заедно, защото му вярвам.

- Кое е най-голямото предателство,........

© 24 Часа