• Художникът и аниматор Владимир Тодоров за тайната на успеха и битката всеки ден да запазиш мястото си в световната киноиндустрия
• Моята версия на Волдемор от "Хари Потър" бе доста по-страшна, казва артистът
• Така и не заобичах истински Лос Анджелис. В пъти предпочитам уюта на София, признава той

Едва на 25 години той се озовава в сърцето на филмовата индустрия и още в първия си работен ден в студиото на Стивън Спилбърг осъзнава, че трябва да се отърси от младежкото си его, за да успее. Художникът и аниматор Владимир Тодоров още преди десетилетия доказа, че Холивуд не е обетована и забранена земя за българския талант, с работата си за най-големите филмови студиа и създавайки визуалните образи на култови фантастични герои от "Хари Потър", "Стюарт Литъл", "Космически забивки" и т.н.

Забележителната му артистична кариера е богата на безценни истории, които Тодоров разказва в автобиографичната си книга "Холивудобългарин. В страната на илюзиите".

- Г-н Тодоров, лесно ли се живее и твори в "страната на илюзиите", щом човек веднъж си извоюва мястото там?

- Зависи какво разбираме под "лесно". Не мисля, че има лесно живеене или лесна работа не само в "страната на илюзиите", но изобщо. А ако има, то лесното е скучно и безинтересно, поне за мен. Почти всеки филм, в който съм участвал, е представлявал някакъв технологичен скок, нещо съвсем ново. Препятствие, на пръв поглед невъзможно за преодоляване. Но точно в това се крие една голяма част от удоволствието да правиш кино и да създаваш "илюзии". Що се отнася до извоювано място в киноиндустрията, такова не съществува. Веднъж успял да влезеш през вратата, всеки божи ден се бориш да запазиш това място с талант, с работа, с упорство и търпение, защото това място нито е гарантирано, нито вечно.

- Защо определяте киното като "света на илюзиите"?

- Това е метафора, разбира се, но всеки филм е, грубо казано, час и половина-два, прекарани в някакъв илюзорен свят. Особено във фантастичните филми, повечето от които пресъздават някаква паралелна, несъществуваща реалност. Някакъв измислен свят, който, колкото и реалистичен и убедителен да изглежда на екрана, е една илюзия и бягство от действителността.

Владимир Тодоров заедно със Стивън Спилбърг и аниматора Емил Симеонов (вляво)

- Какво е първият ви работодател (в Лондон) да е именно Стивън Спилбърг?

- Още в първия си работен ден в студиото на Стивън Спилбърг - "Амблимейшън" (Amblimation – Universal Pictures) в Лондон, си дадох сметка къде съм попаднал. Че случайно или не, късметът ми е кацнал на рамото и ме е хвърлил директно в дълбокото, право в сърцето на филмовата индустрия, такава, каквато дори не си бях представял. Че съм получил огромен шанс, който не е за изпускане, и трябва да бъде извоюван заслужено с много усилия. Че трябва да хвърля егото и младежкото си напомпано самочувствие, че знам как се прави кино, в кошчето, да разперя уши и отворя широко очи, и да започна да се уча на всичко отначало, ако искам да оцелея в тази машина.

Самият факт, че попаднах директно при един от най-успешните и........

© 24 Часа