След ареста Тодор Живков все питал къде са $2-та млрд. таен валутен резерв
- Трима приятели на бившия Първи за последните години в дома му на ул. "Секвоя"
- Бил разочарован от Добри Джуров и дори се шегувал, че го нямало цяло лято в отряда "Чавдар", появил се чак на 9 септември 1944 г.
Арестът и освобождаването на Тодор Живков под домашен арест са сред големите загадки на прехода, най-малкото защото в този период се губят 2 млрд. долара от тайния валутен и златен резерв на държавата в чужди банки.
Макар че към миналото присъдата отдавна е произнесена, всеки има правото на своята гледна точка към него. Затова в този текст ще дадем думата на приятелите от най-близкия кръг на Тодор Живков, за да разкажат как е живял той след драматичния си престой зад решетките. Още повече че тогава той изобщо не е знаел дали няма да последва съдбата на разстреляния румънски лидер Николае Чаушеску и съпругата му.
Причината за опасенията на приятелите му е, че Живков е арестуван на 18 януари 1990 г. и едва месец по-късно – след средата на февруари, са му отправени обвинения.
През това време те научили, че Андрей Луканов е ходил при него, за да го види. Но това, което искрено ги е притеснило, е, че там Живков е имал чаша, вилица, включително и връзки на обувките. Нещо, което било недопустимо за арестант. Бившият му съветник Костадин Чакъров бил възмутен, защото с тези предмети човек в депресивнo състояние би могъл да се самонарани или да сложи край на живота си. Когато по-късно споделил опасенията си с Живков, той се засмял: „Как бе, Коста, ти да не мислиш, че мога да посегна на себе си".
Малко повече от месец след ареста, на 25 февруари е образувано дело за незаконно раздаване на апартаменти и коли от УБО (някогашната служба за охрана на правителството, аналог на НСО). По него е привлечен и първият зам.-началник на службата ген.-майор Бончо Бончев.
„Помня, че Живков пое цялата отговорност и призова да не се търси от други – разказа Бончев пред „24 часа – 168 истории". – Известно време го държаха в ареста без обвинение, след което образуваха Дело №1 за раздаването на апартаментите. Аз също бях привлечен по него, няма да забравя как Татяна Лолова стана и каза: „Искам да благодаря на Тодор Живков, защото ако не беше той, и до ден днешен аз нямаше да имам жилище". Разбира се, той лично не е раздавал апартаменти, нито е нареждал да се дават, просто при него идваше някой с молба и той казваше: ако може, да му бъде решен проблемът."
По-късно е образувано делото и за лагерите на смъртта, а след това за отпускането на несъбираеми кредити и помощи за развиващи се страни, включително за подпомагане на международното комунистическо движение.
Защитната теза на Живков за лагерите е, че от 1956 до 1962 г. в партията е имало много силна фракция на Антон Югов.
„До ликвидирането й аз не можех да влияя на Министерския съвет и на другите органи – казва бившият Първи в последното си интервю. – Ако ме бяха разкрили, щяха да ме разстрелят. Когато станах реален ръководител и председател на Министерския съвет през 1962 г., ликвидирах лагерите, за да освободя всички, осъдени от Народния съд. Нямах никакво отношение към осъждането на тези хора, тъй като бях секретар на градския комитет на партията и не съм бил в ЦК."
По отношение на задълженията на........
© 24 Часа
