• В последния ни разговор ми каза: "Айде, моето момиче, и умната". Писахме си до късно вечерта, преди да си отиде, споделя Галина Иванова
• Често го нямаше, пълното щастие бе, когато паркира колата в двора, коженото яке на закачалката и ароматът на цигарите му

13 февруари 2016 г. Тази дата остава най-черната в живота на Галина Трифонова Иванова, която отдавна живее в Германия. Тогава тя е на почивка в Испания със семейството си за Деня на влюбените. Ден преди това провежда разговор с баща си Трифон Иванов. Пишат си до късно, но тя не подозира, че това е последният ѝ разговор с легендарния футболист. На 13-и сутринта тя получава най-страшното телефонно обаждане, в което ѝ съобщават злощастната новина. И до ден днешен Галина Иванова не може да преживее загубата му и не спира да тъгува за него. Затова и едва по повод 9-годишнината от смъртта му тя дава първото си интервю пред "24 часа - 168 истории".

- Г-жо Иванова, на 13 февруари се навършват 9 години от смъртта на великия ви баща Трифон Иванов. Ще го отбележите ли по някакъв по-специален начин?

- За нашето семейство 13-ият ден от всеки месец е математика – най-трудната ни задача досега. От 2016 година, та до днес, всеки ден смятаме. Колко дни минаха, колко ни взе, колко ни даде… и колко още ни остава, докато се видим отново. На този ден, противно на всичко очаквано, аз лично ще избягвам телефона си, ще гледам да бъда около децата си, ще мисля за всичко друго, но не и за това, че го няма вече 9-а година.

Трифон Иванов на световното по футбол през 1994 г. СНИМКА: ГЕТИ

- Кой е най-съкровеният момент, който помните с него?

- Такава класация у мен няма.

Когато ти звънне телефонът и чуеш че баща ти е починал,

всичко в теб автоматично се пренарежда за секунди и всяка минута от 26-те ми години живот с него става най-съкровеният момент. Най-скъпото днес навярно е нощта срещу 24 януари 1990 година, когато Бог избра Трифон Иванов да бъде мой баща!

- Помните ли като дете какво обичахте да правите с него?

- Помня, че........

© 24 Часа