Докато се надявахме най-после след новите избори да имаме редовно правителство, се оказа, че вече и служебно не можем да направим

Провалът на опита да бъде съставен служебен кабинет в чисто емоционален план без преувеличение ме отчая. Докато се надявахме най-после след тези избори да имаме редовно правителство, се оказа, че вече и служебно не можем да направим! Катастрофа е, а смятахме, че всичко в балканската ни политика сме преживели. Иначе казано – “отникъде взорът надежда не види”.

Беше преди десет години – време на протести, на непримиримост, на смесица от отчаяние и надежда. Времето на Орешарски…

Тогава в анализ на данните от поредното социологическо проучване известната социоложка Боряна Димитрова предупреди, че държавата е пред разпад.

“Българското общество тръгва по спиралата на институционален и политически срив, пишат от “Алфа рисърч” на база на анализа на обществените нагласи през октомври 2013 г. “Доверието към правителството тогава пада под критичните 20 на сто, а на парламента – под 11 на сто.” Дежавю…

Десет години по-късно данните за доверие в институциите са съпоставими, но усещането за катастрофичност и липса на светлина в тунела е по-осезаемо. И вероятно има защо – преди поне с доза оптимизъм мислехме, че сме длъжни да преболедуваме тази детска политическа шарка и ще си научим урока.

Днес виждаме, че сме били двойкаджии

И още – през други периоди кризите ни връхлитаха и отминаваха, тази продължава близо 4 г. и е най-дългата в следосвобожденска България. С новите комуникационни технологии светът стана още по-близък, а усещането, че тъпчем на едно място, става все по-силно.

Държавата – това са институциите. Под “институции”........

© 24 Часа