Или бърза смърт от ракети, или бавна - от замръзване (110 ЧАСТ)
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.
3 ФЕВРУАРИ 2026 Г.
Иска ми се да започна с яростна, много емоционална псувня. Такава, че дори последният алкохолик чичо Вася, който държи в страх съседното общежитие, да се изчерви от смущение.
Но аз съм интелигентно момиче, затова просто ще поема дъх дълбоко. Три пъти.
Тази нощ безусловно ще влезе в историята на Харкив като една от най-страшните за последните четири години. А този град е видял много ужас.
Повече от три часа седяхме в антрета, бани, мазета и се молехме. Летеше всичко – балистични ракети, авиобомби, ударни дронове от всички модификации. Взривовете трещяха, струваше ми се, във всички райони на града и областта. Един след друг.
Лично аз се обърках в броенето. С кучето и папагала се криехме в банята. Е, какво значи „крихме се“ - седяхме по-далеч от стъклата. Макар че какво значение има това в момента, когато постоянно валят съобщения „Всички в укритията, ракета лети към града!“. Просто не можеш да се отървеш от мисълта, че тази ракета сега ще влети право в твоя прозорец. А тогава вече няма значение в коя част на апартамента се намираш.
Такива масирани руски обстрели е имало и преди. Но този път всичко се преекспонираше от температурата........
