/Поглед.инфо/ Без Червената армия такава държава днес нямаше да има

Подготви Христо Георгиев Хитлер и сие са предопределили съдбата на Украйна, а и на Полша, още преди началото на Втората световна война. За тези държави не се предвижда нищо повече от това да са част от новото жизнено пространство на Германия. На народите им Фюрера оказва “високата” чест да бъдат обслужващ персонал или роби в плодородните украинските полета. Нищо повече. За да се стопира неистовият стремеж за независимост на Украйна, Бандера е хвърлен в немски концлагер, но при луксозни условия, понеже е могло пак да потрябва, както се и случва.

Но идва 1944-та. Първи Украински фронт под командването на маршал Конев се понася неудържимо срещу срещу уж непревземаемите немски отбранителни линии. Залогът е огромен, пробият ли ги руснаците, пътят им към Берлин ще е открит. Както и става.

А какви ги вършат в същото време бандеровци? Те воюват не с германската армия, а с руската. Ето как описва действията им историкът Леонид Млечин. И как се слага краят им:

“Украинските националисти под ръководството на Бандера водят кървава борба срещу настъпващата Червена армия... Минират железопътни линии и влакове дерайлират. Разглобяват стотици метри жп линии, рушат опорите на мостове...

На 29 февруари във Волинска област отряд от УВА обстрелва колона от военни коли, в една от които се намирал командващият Първи украински фронт младият армейски генерал Николай Ватутин (1901-1944). Той е ранен смъртоносно и на 15 април умира в киевската военна болница.

Оуновци убиват всички, които представляват съветската власт или сътрудничат с нея... Унищожават цели полски села...

Борбата с УВА продължава няколко години. Чекистите действат много жестоко, изселват от Украйна всички, заподозрени в сътрудничество с бандеровци. И за няколко години движението на украинските националисти е фактически унищожено...

На 15 октомври 1959 година агентът на Държавна сигурност Богдан Николаевич Сташински убива Бандера в Мюнхен...”

За това съм писал вече, но днес ще изнесем нови разсекретени документи и за Лвовско-Сандомирската стратегическанастъпателна операция, която не е сред най-нашумелите, като тези при Москва, Сталинград и Курск, но нейното значение за победоносния край на Втората световна война е решаващо. И за самата Украйна най-вече. Защото става дума не само за за освобождаването й, но и за оцеляването й като държава и народ, което синеоките германски рицари не са предвиждали.

Урокът на историята на забрава не подлежи

В деня на 80-годишнината от освобождаването на Западна Украйна от ужасите на фашизма

Публикува се за първи път

Решаващото настъпление

На 29 август 1944 година Лвовско-Сандомирската стратегическа настъпателна операция завършва с победа на Червената армия. В резултат на т.нар. шести сталински удар е разгромена стратегическата групировка на противника – групата на армиите „Северна Украйна“, освободени от фашистките окупатори са западните области на Украйна и югоизточните райони на Полша. Съветските войски завземат крупен плацдарм на западния бряг на река Висла, от който след това се разгръща настъплението в силезийското направление, в централните райони на Полша и към границата на нацистка Германия.

Маршал Конев с офицери от 1-ви Украински фронт на Парада на Победата Шифротелеграма

на щаба на 1-ви Украински фронт от 25 март 1944 г. за плановете за разгром на Лвовската групировка на противника и за излаз на държавната граница

Завършвайки настъпателната операция за освобождението на десния бряг на Украйна, войските на 1-ви Украински фронт под командването на маршала на Съветския съюз И.С. Конев, излизат на позиция югозападно от град Ковел, западно от градовете Луцк, Тернопол, Коломия, Кута в в протежение на 440 км и разгръщат подготовката за Лвовско-Сандомирската операция.

„След завършването на ликвидацията на проскуровско-каменкец-подолската групировка на противника и след завземането на Черновци имам намерение да проведа операция с цел разгром на лвовската групировка на противника и излаз на войските на фронта към държавната граница“. След изпълнението на най-близките задачи армиите на фронта ще продължат настъплението с цел да овладеят района на Перемишл“.

Шифротелеграма

на 1-ви Украински фронт от 26 юли 1944 г. до И.В. Сталин за плана за развитие на операцията за освобождаване на Лвов

На 22 юни 1944 г. Военният съвет на 1-ви Украински фронт представи в ръководството на Върховното главнокомандване план за настъпателната операция, който бе одобрен от него на 24 юни.

[…]

Замисълът на Лвовско-Сандомирската операция се състоеше в това да обкръжим и унищожим Лвовско-бродската групировка на противника, да превземeм Лвов, да разсечем групата армии „Северна Украйна“, едната й част да отхвърлим в района на Полесие, другата – към Карпатите, а с главните сили на фронта да излезем на р. Висла.

„Най-близката цел на операцията е да се доведе до край разгромът на лвовско-станиславската групировка на противника, да се изхвърлят остатъците й на юго-запад в Карпатите, да бъдат разбити идващите тdнкови и пехотни резерви на противника, да форсираме към р. Висла и да овладеем района на Ченстохи, Краков“.

[...]Решение

на командващия на войските на 1-ви Украински фронт за разгрома на немците в западна Украйна през юли-август 1944 г.

Въпреки започналото настъпление на съветските войски в Белорусия, немското командване очаква настъплението на Червената армия в лвовското направление. Затова то не допуска голямо отслабване на групата армии „Северна Украйна“, запазвайки в състава й значителни танкови войски.

[…]

„Противникът, придавайки изключително важно значение на Лвовско-перемишленското направление, което извеждаше нашите войски до стратегически важния промишлен Верхна-Силезийски район, създаде пред фронта силна групировка, имайки на първа линия 24 пехотни немски дивизии, три пехотни и четири леки унгарски пехотни дивизии. На втора линия – една пехотна, една моторизирана и шест танкови немски дивизии, три пехотни, една лека пехотна и една танкова дивизия на унгарците.

По този начин противникът имаше пред фронта 33 пехотни, една моторизирана и седем танкови дивизии. Основните сили на противника се групираха на Бродското, лвовското и станиславското направления“.

Въпреки предприетите маскировъчни мерки, противникът все пак успя да установи и прегрупирането на войските на фронта, и новите райони, в които той се съсредоточава. Още на 8 юли 1944 г. той откри, че 38-а армия напуска станиславското направление. На 12 юли противникът установи, че две дивизии от тази армия са в нова зона, западно от Тернопол. Пак там е било забелязано прегрупиране на 3-та гвардейска танкова армия и на някои корпуси от 1-ва гвардейска и 4-та танкова армии. Тези факти свидетелстват, че мерките около тайно подготвяните удари не са били достатъчно ефективни. Като получава данните за подготвяното настъпление, противникът прдприема редица мерки, включително издръпва по-близо своите резерви на рава-руското и лвовското направления

„От показанията на пленници бе известно, че противникът знае за готовността на операцията, затова отдръпва главните сили на втора линия, оставяйки на първа линия отрядите за прикриване. На 12 юли 1944 г. тези показания на пленници бяха потвърдени от нови пленници“.

Решение

на командващия войските на 1-ви Украински фронт за обкръжаване на Сандомирската групировка но противника от 6 август 1944 г.

[…]

По характера на изпълнението и по хода на бойните действия Лвовско-Сандомирската операция се дели на два етапа.

На първия етап (13 – 27 юли 1944 г.) войските на 1-ви Украински фронт под командването на Маршала на........

© Поглед Инфо